Гара за двама. Писък на гларуси.
Стъпки заглъхват под сивия свод.
Тъжни скамейки - все пак януари е.
Плаче виелица. Скърцащ е нощния под.
Сляпо забързани малките улички
стреснато спират пред пустия праг.
Двама целуват се. Няколко думички
тихо се стапят под мокрия сняг.
Срещат се влакове само понякога
и разминават се - както сега.
Гара за двама на улица "Никога" -
писък на гларуси остро отеква в нощта.