Bonov (Добри Бонов)
51 161
23 feb 2022, 21:04

Гарата 

  Poesía
334 0 3

 

Изсъска този адски влак, 
издул претъпкани купета
и в изстиналият зимен мрак  
заскърцаха ръждиви колелета. 

 

А гарата, раздирана от този звук, 
прехапа зъби и отвърна - 
тя виждала бе много пъти тук, 
как с мъка хората изпълва. 

 

Свидетелка на този страшен акт, 
тя мигом върху мене се стовари - 
тонове метал, бетон и смрад 
ме притиснаха в зловещи кулоари. 

 

Поела океани от сълзи, 
кръв, любови и убийства, 
като демоничен монумент стърчи - 
храм на вяра, обич и безчинства!

 

Мъченица на съвремието е тя, 
обежище на просяци и на бандити, 
крещи отчаяно за свобода 
от стените с напиканите графити. 

 

И в тази дяволска тъма
пое без срам и моята разлъка... 
Сякаш бе от кръв и плът и тя, 
когато по стъклото ти почуках! 

 

Погледна ме, изпълнена с вина, 
а дъхът ти ме погали през стъклото
и слях се със вонящата тълпа, 
загубил вяра във доброто. 

 

Изстена призрачният влак 
и потъна с тебе в тъмнината, 
а на гарата поредният глупак - 
своя влак така и не дочаках.

 

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно!
  • Благодаря ти, Дари! За мен е истинско удоволствие да разбера, че ти е харесало.
  • Оригинално пресъздадено и силно образно. Радвам се на появата ти
Propuestas
: ??:??