23 feb 2022, 21:04

Гарата 

  Poesía
428 0 3
Изсъска този адски влак,
издул претъпкани купета
и в изстиналият зимен мрак
заскърцаха ръждиви колелета.
А гарата, раздирана от този звук,
прехапа зъби и отвърна -
тя виждала бе много пъти тук,
как с мъка хората изпълва.
Свидетелка на този страшен акт,
тя мигом върху мене се стовари -
тонове метал, бетон и смрад
ме притиснаха в зловещи кулоари. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??