Гари
На гарата стоим безмълвни,
непознати без търпение стърчат,
не смея да погледна към греха си,
а в ушите ми вълни бучат.
Притварям леко аз очи,
кълна се, че опитвам да не плача,
представям си, че сме на плажа пак сами,
морето как не искам да изплаша...
А тялото усеща те едва
как хващаш ти ръката ми невинно,
не смея да ти кажа, че сега
не искам нищо повече от синьо,
този цвят, във който аз видях
как кафените очи топят се
и под звука на синьото шептях
"нека да останем, чакай, спри се".
Разделени вече ний лежим,
всеки във леглото на съседа,
обещавам ти, че ще поспим,
но щом усетя как сърцето ти до мене креда.
А ти недей сега мисли,
че ще намеря друг за твойто място,
чакам те, от очите капят ми сълзи...
Чакам пак да дойде нашто лято.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
