1. Гарванова Басня

Гарван гарвану окото взе да вади:

– ­Гарване, защо със човка бъркаш в моите очи?

– Бъркам и ще бъркам, много важна птица съм

в държавната фасада,

да не би да не личи?

Аз съм Главен Генерален Гарван,

а пък ти – прост гарванов чиновник,

превит на две и подчинен

на мойта гайда, на мойто време и часовник,

гарван си, но най-обикновен.

И на всичкото отгоре

гарван гарвану във джоб не бърка,

на който в мрежите му е следовник,

в очите може, даже и в душата

и след това наново да повтори,

всичко може да забърка,

всеки може да побърка,

но друг ще е посочван за белята,

друг във низините, друг виновник!

Такива са законите на гарвановите простори!

Сега на мойта дума,

без много, много да се кумим:

Аз ще давам своите наредби,

ти листата ше изписваш,

наредбите са си нередни,

но не бива ти да се стъписваш,

ще се опитват да те обвинят,

ше кажеш, че си сбъркал, че не си видял,

какво ще могат те да променят,

портфейлът ти ще бъде пълен,

а ти доволен и преял!

Перата може да ти капят

и човката да ти се клати,

мнозина с завист ще те зяпат

и клюки ще валят за твоята заплата!

Но никой с пръст не ще те бутне,

докато слушаш,

ще бъдеш моя сянка и някой да не шукне,

не спирай ти да ми слугуваш и да душиш.

За тебе винаги ще има мърша,

живот ще караш най-охолен,

какво кат′ съвестта си я прекършиш,

какво като чуеш зад гърба си, че си долен?

Какво ще кажеш? Не е зле.

Народът може да си лае,

ще те разнася, че си гнусен и проклет,

а ти ще си подсвиркваш и нехаеш.

Ще си със пълен джоб и пълна гуша,

та за какво са ти очи,

за какво ти е да гледаш и да слушаш,

хич недей се кахъри и не се мъчи.

С пари не трябват ти очите,

с пари изхвърляш и душата,

с пари навсякъде ще те зачитат,

да знаеш тъй стоят нещата!

Света не са очите, съвестта, душата,

заблуда е това и вятър,

света е блясъкът на злато,

света единствено е тронът на парата!

гр. София, 23.12.2014 г.