16 mar 2018, 0:53

Гарванова Басня

  Poesía » Civil
772 0 0
  1. Гарванова Басня

Гарван гарвану окото взе да вади:

– ­Гарване, защо със човка бъркаш в моите очи?

– Бъркам и ще бъркам, много важна птица съм

в държавната фасада,

да не би да не личи?

 

Аз съм Главен Генерален Гарван,

а пък ти – прост гарванов чиновник,

превит на две и подчинен

на мойта гайда, на мойто време и часовник,

гарван си, но най-обикновен.

 

И на всичкото отгоре

гарван гарвану във джоб не бърка,

на който в мрежите му е следовник,

в очите може, даже и в душата

и след това наново да повтори,

всичко може да забърка,

всеки може да побърка,

но друг ще е посочван за белята,

друг във низините, друг виновник!

Такива са законите на гарвановите простори!

 

Сега на мойта дума,

без много, много да се кумим:

Аз ще давам своите наредби,

ти листата ше изписваш,

наредбите са си нередни,

но не бива ти да се стъписваш,

ще се опитват да те обвинят,

ше кажеш, че си сбъркал, че не си видял,

какво ще могат те да променят,

портфейлът ти ще бъде пълен,

а ти доволен и преял!

 

Перата може да ти капят

и човката да ти се клати,

мнозина с завист ще те зяпат

и клюки ще валят за твоята заплата!

 

Но никой с пръст не ще те бутне,

докато слушаш,

ще бъдеш моя сянка и някой да не шукне,

не спирай ти да ми слугуваш и да душиш.

 

За тебе винаги ще има мърша,

живот ще караш най-охолен,

какво кат′ съвестта си я прекършиш,

какво като чуеш зад гърба си, че си долен?

 

Какво ще кажеш? Не е зле.

Народът може да си лае,

ще те разнася, че си гнусен и проклет,

а ти ще си подсвиркваш и нехаеш.

 

Ще си със пълен джоб и пълна гуша,

та за какво са ти очи,

за какво ти е да гледаш и да слушаш,

хич недей се кахъри и не се мъчи.

 

С пари не трябват ти очите,

с пари изхвърляш и душата,

с пари навсякъде ще те зачитат,

да знаеш тъй стоят нещата!

 

Света не са очите, съвестта, душата,

заблуда е това и вятър,

света е блясъкът на злато,

света единствено е тронът на парата!

 

гр. София, 23.12.2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...