Дори и в най-студеното на зимата,
аз мога да съм пролетен и топъл.
Да, знам, че нереалното заспиване
е всъщност лабиринт. Многопосочен.
А всъщност съм събуден и мечтая.
Тогава се превръщам във живот,
във който ще живея. Не играя.
На чувства и измислена любов...
И много ми се ще да се запазим.
Като покълналото зърно под снега.
И нищо да не може да ни сгази.
Защото Ти ще ме опазиш. Тебе - Аз. ...