Леко по небето плува,
сякаш беличък памук.
Ако почне да палува,
бързо страшно става тук.
Удря ли с юмруци силно,
святка, тряска тоз хитрец.
А когато му премине,
се излива на дъждец.
Тя прилича на пътечка,
има чудни седем цвята,
на небето ще я видиш,
не в гората и полята...
След дъждец се появява
и на Слънчо става шалче,
или може би пързалка,
вий отгатнахте я май че...
На полянката расте,
има си едно краче.
А широкопола шапка
пази я от водни капки.
Ти не пипай я, дете,
само тате я бере!
На супа баба я вари,
бързо сладко похапни!
© Мария Todos los derechos reservados