13 sept 2019, 8:06

Гейзер

  Poesía
500 1 1

Вържете ме,
когато думите прииждат на пълчища
с ята от гарвани,
затулват слънцето,
а градоносни облаци
стоварват небесата
в нищото
и се предавам!


Вържете ме тогава
да не пиша стихове!
Окаляни
от гейзера на мислите
пред вас застават
претежките емоции,
като пробудени в ливадите
в подножието на вулкан
заспали великани


и, почернели
от дима и пепелта на лавата,
ви стъпкват
и в безумен бяг през вас минават!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...