13 sept 2019, 8:06

Гейзер

  Poesía
507 1 1

Вържете ме,
когато думите прииждат на пълчища
с ята от гарвани,
затулват слънцето,
а градоносни облаци
стоварват небесата
в нищото
и се предавам!


Вържете ме тогава
да не пиша стихове!
Окаляни
от гейзера на мислите
пред вас застават
претежките емоции,
като пробудени в ливадите
в подножието на вулкан
заспали великани


и, почернели
от дима и пепелта на лавата,
ви стъпкват
и в безумен бяг през вас минават!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...