13.09.2019 г., 8:06

Гейзер

496 1 1

Вържете ме,
когато думите прииждат на пълчища
с ята от гарвани,
затулват слънцето,
а градоносни облаци
стоварват небесата
в нищото
и се предавам!


Вържете ме тогава
да не пиша стихове!
Окаляни
от гейзера на мислите
пред вас застават
претежките емоции,
като пробудени в ливадите
в подножието на вулкан
заспали великани


и, почернели
от дима и пепелта на лавата,
ви стъпкват
и в безумен бяг през вас минават!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...