30 may 2004, 23:36

Георги завинаги (акростих)

  Poesía
3.4K 0 3
Гений велик днес се роди
Една звезда на небето изгрява
"Откровения" - сайтът той сътвори
Рисунки, есета там приютява
Георги, ти обичан админе
Искам да кажа много неща
Завинаги ще се помни твоето име
А ти ще живееш в наште сърца
Вино се лее, червено пенливо
И всички ний пием за тебе сега
Нещастна девойка плаче горчиво
"Аз го обичам" повтаряше тя
Георги отпи от халбата бира
И "Мария Ме Погледна" тихо запя


Георги завинаги.

От приятелите на аdmin (Георги Колев) с много обич и уважение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Атанасов & Добромир Александров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мда искахме просто да уважим Гошката и мисля, че не е лошо кат за кръчмарски опит
  • Радвам се че ти харесва, макар че лично на мен като качество не ми допада ( въпреки че съм от авторите ). Просто докато го писахме за нас нямаше значение литературната стойност, а само значението му като знак на уважение към един прекрасен приятел.
  • Смятам,че 6 е заслужена оценка.Първо-идеята е много добра.Второ-не се пише лесно акростих.Трето-Харесва ми.Четвърто-браво на тези,които са го написали.Пето-Гласувах вече оценка 6 и чакам да последвате примера ми

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...