30 мая 2004 г., 23:36

Георги завинаги (акростих)

3.4K 0 3
Гений велик днес се роди
Една звезда на небето изгрява
"Откровения" - сайтът той сътвори
Рисунки, есета там приютява
Георги, ти обичан админе
Искам да кажа много неща
Завинаги ще се помни твоето име
А ти ще живееш в наште сърца
Вино се лее, червено пенливо
И всички ний пием за тебе сега
Нещастна девойка плаче горчиво
"Аз го обичам" повтаряше тя
Георги отпи от халбата бира
И "Мария Ме Погледна" тихо запя


Георги завинаги.

От приятелите на аdmin (Георги Колев) с много обич и уважение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Атанасов & Добромир Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мда искахме просто да уважим Гошката и мисля, че не е лошо кат за кръчмарски опит
  • Радвам се че ти харесва, макар че лично на мен като качество не ми допада ( въпреки че съм от авторите ). Просто докато го писахме за нас нямаше значение литературната стойност, а само значението му като знак на уважение към един прекрасен приятел.
  • Смятам,че 6 е заслужена оценка.Първо-идеята е много добра.Второ-не се пише лесно акростих.Трето-Харесва ми.Четвърто-браво на тези,които са го написали.Пето-Гласувах вече оценка 6 и чакам да последвате примера ми

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...