17 ene 2007, 11:40

Гергана

  Poesía
1.2K 0 3
Името ти е прекрасно,
нежно и красиво.
Обичам те - това е ясно,
но нещо ми е криво.

Не ме харесваш ти,
не мога да повярвам.
За теб сърцето ми тупти,
а не искаш да те радвам.

Да съм всеки ден до тебе,
да целувам очите ти зелени.
Да спиш в прегръдките ми като бебе,
да не ни бъркат никакви проблеми.

Но не стоят така нещата.
Сърцето ти на друг принадлежи.
Пак облян съм аз от самотата,
да знаеш само колко ми тежи.

МММ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...