17 янв. 2007 г., 11:40

Гергана

1.2K 0 3
Името ти е прекрасно,
нежно и красиво.
Обичам те - това е ясно,
но нещо ми е криво.

Не ме харесваш ти,
не мога да повярвам.
За теб сърцето ми тупти,
а не искаш да те радвам.

Да съм всеки ден до тебе,
да целувам очите ти зелени.
Да спиш в прегръдките ми като бебе,
да не ни бъркат никакви проблеми.

Но не стоят така нещата.
Сърцето ти на друг принадлежи.
Пак облян съм аз от самотата,
да знаеш само колко ми тежи.

МММ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...