24 nov 2020, 20:48

Героиня от роман

  Poesía
486 2 5

Улица празна!

   Време сумрачно, мъгла!

Силует на жена!

   С умът си прозряла,

    с очите видяла

туй що е имала

    сега заминава си!

Как е живяла

с илюзий, химери,

    измамни звезди

в своята хубава, глупава

    глава е държала!

Но жената, нали

все пак е жена,

външно слаба,

но със силна за живота съдба

"Не, не сега! Не мога да мисля сега!

       И утре е ден!"

 

Вие познахте ли

таз героиня коя е?

Тя в единствен роман

на писателка е,

която може би

сама себе си

в мечтите си

описала е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ох,тия женски изживявания" - Генек и вие мъжете сигурно ги имате,но умеете да ги подтискате в сърцата си,а ние - жените,сме като развълнувана река - бързо излизаме от бреговете!
  • Може би е присъщо на жената. Затова сме различни, затова се и привличаме. Романът съм го чела на младини ,но така съм за почти всичко. Изменяйки се с годините от различен ъгъл гледам на всичко, а и нали докато сме живи, все се учим! Благодаря ви!
  • Ох, тия женски изживявания на героини от роман...
    Сериозно - хареса ми, стегнато, образно, с лека тъга и някаква звездна светлина.
  • Благодаря ти за любими, а коментара-много добре си разбрал,героинята все още е под въпрос.
  • Наистина сякаш всяка празна улица е символ на човешкия живот, от момента на раздялата с илюзиите. Жената е рядко чувствително и интуитивно същество. По тази причина тя асоциира по-дълбоко и по-вярно от мъжете. Герои на собствения си живот - на собствения си роман, авторът на който е забулен в мъгли.

    "Улица празна!

    Време сумрачно, мъгла!

    Силует на жена!

    С умът си прозряла,

    с очите видяла

    туй що е имала

    сега заминава си!"

    Много сполучливо. И като описание и като настроение!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....