24 нояб. 2020 г., 20:48

Героиня от роман

487 2 5

Улица празна!

   Време сумрачно, мъгла!

Силует на жена!

   С умът си прозряла,

    с очите видяла

туй що е имала

    сега заминава си!

Как е живяла

с илюзий, химери,

    измамни звезди

в своята хубава, глупава

    глава е държала!

Но жената, нали

все пак е жена,

външно слаба,

но със силна за живота съдба

"Не, не сега! Не мога да мисля сега!

       И утре е ден!"

 

Вие познахте ли

таз героиня коя е?

Тя в единствен роман

на писателка е,

която може би

сама себе си

в мечтите си

описала е!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ох,тия женски изживявания" - Генек и вие мъжете сигурно ги имате,но умеете да ги подтискате в сърцата си,а ние - жените,сме като развълнувана река - бързо излизаме от бреговете!
  • Може би е присъщо на жената. Затова сме различни, затова се и привличаме. Романът съм го чела на младини ,но така съм за почти всичко. Изменяйки се с годините от различен ъгъл гледам на всичко, а и нали докато сме живи, все се учим! Благодаря ви!
  • Ох, тия женски изживявания на героини от роман...
    Сериозно - хареса ми, стегнато, образно, с лека тъга и някаква звездна светлина.
  • Благодаря ти за любими, а коментара-много добре си разбрал,героинята все още е под въпрос.
  • Наистина сякаш всяка празна улица е символ на човешкия живот, от момента на раздялата с илюзиите. Жената е рядко чувствително и интуитивно същество. По тази причина тя асоциира по-дълбоко и по-вярно от мъжете. Герои на собствения си живот - на собствения си роман, авторът на който е забулен в мъгли.

    "Улица празна!

    Време сумрачно, мъгла!

    Силует на жена!

    С умът си прозряла,

    с очите видяла

    туй що е имала

    сега заминава си!"

    Много сполучливо. И като описание и като настроение!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...