25 sept 2011, 16:05

Герой и автор

938 0 1

Не вярвам вече, вече не вярвам.
Излезе подла, жестока и зла.
Даряваш ме с Нищо, а във замяна
оголих до болка свойта душа.                                                                                                                                                                                                                                                                       Ти влюбена бе във стиховете,
които пишех с кръвта си дори
и търсеше него - героя на книга,
героя със рана, която кърви.                                                                                                                                                                                                                                                                       Ти търсеше вяра, любов и човечност,
и щастие в този технически свят,
но твоите чувства меняха се вечно,
някак си бързо в тих кръговрат.                                                                                                                                                                                                                                                                 

Лисенко Иванов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пролетка Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Веси!!!Cтихът наистина е много хубав но не е мой ,на мой приятел са стиховете...той е инвалид ..аз се гордея с него!!! Благодаря ти от сърце !!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...