Sep 25, 2011, 4:05 PM

Герой и автор

  Poetry » Love
935 0 1

Не вярвам вече, вече не вярвам.
Излезе подла, жестока и зла.
Даряваш ме с Нищо, а във замяна
оголих до болка свойта душа.                                                                                                                                                                                                                                                                       Ти влюбена бе във стиховете,
които пишех с кръвта си дори
и търсеше него - героя на книга,
героя със рана, която кърви.                                                                                                                                                                                                                                                                       Ти търсеше вяра, любов и човечност,
и щастие в този технически свят,
но твоите чувства меняха се вечно,
някак си бързо в тих кръговрат.                                                                                                                                                                                                                                                                 

Лисенко Иванов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролетка Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Веси!!!Cтихът наистина е много хубав но не е мой ,на мой приятел са стиховете...той е инвалид ..аз се гордея с него!!! Благодаря ти от сърце !!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...