Не вярвам вече, вече не вярвам.
Излезе подла, жестока и зла.
Даряваш ме с Нищо, а във замяна
оголих до болка свойта душа.                                                                                                                                                                                                                                                                       Ти влюбена бе във стиховете,
които пишех с кръвта си дори
и търсеше него - героя на книга,
героя със рана, която кърви.                                                                                                                                                                                                                                                                       Ти търсеше вяра, любов и човечност,
и щастие в този технически свят,
но твоите чувства меняха се вечно,
някак си бързо в тих кръговрат.                                                                                                                                                                                                                                                                 

Лисенко Иванов