25 сент. 2011 г., 16:05

Герой и автор

937 0 1

Не вярвам вече, вече не вярвам.
Излезе подла, жестока и зла.
Даряваш ме с Нищо, а във замяна
оголих до болка свойта душа.                                                                                                                                                                                                                                                                       Ти влюбена бе във стиховете,
които пишех с кръвта си дори
и търсеше него - героя на книга,
героя със рана, която кърви.                                                                                                                                                                                                                                                                       Ти търсеше вяра, любов и човечност,
и щастие в този технически свят,
но твоите чувства меняха се вечно,
някак си бързо в тих кръговрат.                                                                                                                                                                                                                                                                 

Лисенко Иванов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролетка Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Веси!!!Cтихът наистина е много хубав но не е мой ,на мой приятел са стиховете...той е инвалид ..аз се гордея с него!!! Благодаря ти от сърце !!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...