Героят ми наистина е чуден!
Аз още спя, а той е вече буден!
И се протяга със прозявка сладка,
и прави над корема ми палатка.
Защо сега реших да го възпея?
За да не би, когато остарее,
ако случайно с нещо не се справи,
какъв юнак е бил - да се забрави!
***
Как хубаво,
че нявга го възпях.
Ако за днешно време бях оставил,
че бил е и юнак - да съм забравил.
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados