18.09.2013 г., 9:49  

Героят ми наистина е чуден

566 0 0

 

Героят ми наистина е чуден!
Аз още спя, а той е вече буден!
И се протяга със прозявка сладка,
и прави над корема ми палатка.

Защо сега реших да го възпея?

За да не би, когато остарее,
ако случайно с нещо не се справи,
какъв юнак е бил - да се забрави!

 

***

Как хубаво,

че нявга го възпях.

Ако за днешно време бях оставил,

че бил е и юнак - да съм забравил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...