стелт (Христо Петров)
17 7
31 ago 2013, 17:30

Гиганти 

  Poesía » Filosófica
930 0 3

В сърцето тлее млад вулкан,

вулкан от изпепеляваща жарава

и нищо няма да го спре,

изригвайки със страстна лава.

 

Вулканът от Любов е нежната стихия,

бушуваща и в тяло и душа,

залива те и прави на пихтия,

разум, мисли и глава.

 

Във мен се борят два Гиганта.

Вулканът - моята Любов

и нейде там, във кътче от душата,

Океанът - Свобода... но без Любов

 

Как тези две стихии да владея?

Как мога без Любов да искам Свобода?

Нали с любовните криле се чувствам само

издигнал се накрай Света.

 

Нима във този Океан, аз сам ще плувам,

нима Вулканът в мен ще изгаси

и на мисълта крилата ще робувам

...че Любовта ще ни спаси?!

 

Нима с Любов, Човекът е свободен,

нима във Свободата има и Любов,

нима сред тези два Гиганта,

приятелство ще търся между тях?

 

Човек си - Роб си на Съдбата,

с раждането орис ще ти отреди,

но винаги във ориста избрана 

ще срещнеш Любов и Свобода...

.............избираш ТИ!

 

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??