Гиганти
В сърцето тлее млад вулкан,
вулкан от изпепеляваща жарава
и нищо няма да го спре,
изригвайки със страстна лава.
Вулканът от Любов е нежната стихия,
бушуваща и в тяло и душа,
залива те и прави на пихтия,
разум, мисли и глава.
Във мен се борят два Гиганта.
Вулканът - моята Любов
и нейде там, във кътче от душата,
Океанът - Свобода... но без Любов
Как тези две стихии да владея?
Как мога без Любов да искам Свобода?
Нали с любовните криле се чувствам само
издигнал се накрай Света.
Нима във този Океан, аз сам ще плувам,
нима Вулканът в мен ще изгаси
и на мисълта крилата ще робувам
...че Любовта ще ни спаси?!
Нима с Любов, Човекът е свободен,
нима във Свободата има и Любов,
нима сред тези два Гиганта,
приятелство ще търся между тях?
Човек си - Роб си на Съдбата,
с раждането орис ще ти отреди,
но винаги във ориста избрана
ще срещнеш Любов и Свобода...
.............избираш ТИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Петров Всички права запазени
