23 nov 2011, 22:14

Гимнастиката беше в мен

  Poesía » Otra
874 0 5

Гимнастиката беше в мен

и с мен до края си остава!

Във сънищата прероден

обирам почести и слава.

 

С  кумир живяхме младини

към Минчо, Коев и Капсъзов –

земя, висилка и халки

захранваха ни с хъс и дързост.

 

Във залата ни до среднощ

тренирахме я до забрава

да трупаме финес и мощ

за състезателна проява.

 

С прелитания на Ткачов

и шеметни салта на Делчев

висилката ми бе любов –

на вярност в нея съм обречен.

 

Таз спортна обич! Бих си дал

дори последната стотинка

да зърна Йовчев със медал

от коментаторска кабинка.

 

И ако в сънищата пак

играя кон, халки и земна,

това ще бъде явен знак

за любовта ми неизменна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Личи си спортния дух.Моето уважение към "любовта ти неизменна".Невероятен си !
  • Много добро и оригинално!!Браво!
  • И още е в теб
    Знам какво е
  • "И ако в сънищата пак
    играя кон, халки и земна,
    това ще бъде явен знак
    за любовта ми неизменна."

    Поздравления за този стих! Невероятен е!
  • Чудесно изпълнение! Изненада ме с волната си програма. Шампионски сънища, приятелю!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...