Гимнастиката беше в мен
Гимнастиката беше в мен
и с мен до края си остава!
Във сънищата прероден
обирам почести и слава.
С кумир живяхме младини
към Минчо, Коев и Капсъзов –
земя, висилка и халки
захранваха ни с хъс и дързост.
Във залата ни до среднощ
тренирахме я до забрава
да трупаме финес и мощ
за състезателна проява.
С прелитания на Ткачов
и шеметни салта на Делчев
висилката ми бе любов –
на вярност в нея съм обречен.
Таз спортна обич! Бих си дал
дори последната стотинка
да зърна Йовчев със медал
от коментаторска кабинка.
И ако в сънищата пак
играя кон, халки и земна,
това ще бъде явен знак
за любовта ми неизменна.
© Иван Христов All rights reserved.
!Браво!
