23.11.2011 г., 22:14

Гимнастиката беше в мен

877 0 5

Гимнастиката беше в мен

и с мен до края си остава!

Във сънищата прероден

обирам почести и слава.

 

С  кумир живяхме младини

към Минчо, Коев и Капсъзов –

земя, висилка и халки

захранваха ни с хъс и дързост.

 

Във залата ни до среднощ

тренирахме я до забрава

да трупаме финес и мощ

за състезателна проява.

 

С прелитания на Ткачов

и шеметни салта на Делчев

висилката ми бе любов –

на вярност в нея съм обречен.

 

Таз спортна обич! Бих си дал

дори последната стотинка

да зърна Йовчев със медал

от коментаторска кабинка.

 

И ако в сънищата пак

играя кон, халки и земна,

това ще бъде явен знак

за любовта ми неизменна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Личи си спортния дух.Моето уважение към "любовта ти неизменна".Невероятен си !
  • Много добро и оригинално!!Браво!
  • И още е в теб
    Знам какво е
  • "И ако в сънищата пак
    играя кон, халки и земна,
    това ще бъде явен знак
    за любовта ми неизменна."

    Поздравления за този стих! Невероятен е!
  • Чудесно изпълнение! Изненада ме с волната си програма. Шампионски сънища, приятелю!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...