rudin (Иван Христов)
858 1444
23.11.2011 г., 22:14 ч.

Гимнастиката беше в мен 

  Поезия » Друга
743 0 5

Гимнастиката беше в мен

и с мен до края си остава!

Във сънищата прероден

обирам почести и слава.

 

С  кумир живяхме младини

към Минчо, Коев и Капсъзов –

земя, висилка и халки

захранваха ни с хъс и дързост.

 

Във залата ни до среднощ

тренирахме я до забрава

да трупаме финес и мощ

за състезателна проява.

 

С прелитания на Ткачов

и шеметни салта на Делчев

висилката ми бе любов –

на вярност в нея съм обречен.

 

Таз спортна обич! Бих си дал

дори последната стотинка

да зърна Йовчев със медал

от коментаторска кабинка.

 

И ако в сънищата пак

играя кон, халки и земна,

това ще бъде явен знак

за любовта ми неизменна.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Личи си спортния дух.Моето уважение към "любовта ти неизменна".Невероятен си !
  • Много добро и оригинално!!Браво!
  • И още е в теб
    Знам какво е
  • "И ако в сънищата пак
    играя кон, халки и земна,
    това ще бъде явен знак
    за любовта ми неизменна."

    Поздравления за този стих! Невероятен е!
  • Чудесно изпълнение! Изненада ме с волната си програма. Шампионски сънища, приятелю!
Предложения
: ??:??