24 nov 2017, 16:30

Гимназист

  Poesía » Civil
578 0 1

9 / ГИМНАЗИСТ

 

/Когато станах  гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа.

 

На близките бях задължен
и почнах мъжки да се трудя.
Това се искаше от мен!
И съвестта си да събудя!

 

Наистина бях задължен,
на моя татко и на мама,
че те се жертваха за мен
и ролята им бе голяма!

 

Туй бе най-важното за мен
в онази грозна панорама,
с синовно чувство зареден-
с туй можех да помогна само!

 

Не можех да изневеря,
на семето във мен посято
и само бонус да бера
след чуждото знаме развято!

 

Така постъпвах ден след ден,
в ония времена по-други...
Такъв съм си до днешен ден,
не търся ничии услуги!

 

Макар в крилата наранен,
не търсех чуждите услуги,
Душевно аз бях награден,
не търсех щастие от други!
  16.10.2017г.София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Успял си да впримчиш живота си и да го яздиш! Не те веят ветрове на случайността и чужди планове!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...