24.11.2017 г., 16:30

Гимназист

574 0 1

9 / ГИМНАЗИСТ

 

/Когато станах  гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа.

 

На близките бях задължен
и почнах мъжки да се трудя.
Това се искаше от мен!
И съвестта си да събудя!

 

Наистина бях задължен,
на моя татко и на мама,
че те се жертваха за мен
и ролята им бе голяма!

 

Туй бе най-важното за мен
в онази грозна панорама,
с синовно чувство зареден-
с туй можех да помогна само!

 

Не можех да изневеря,
на семето във мен посято
и само бонус да бера
след чуждото знаме развято!

 

Така постъпвах ден след ден,
в ония времена по-други...
Такъв съм си до днешен ден,
не търся ничии услуги!

 

Макар в крилата наранен,
не търсех чуждите услуги,
Душевно аз бях награден,
не търсех щастие от други!
  16.10.2017г.София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Успял си да впримчиш живота си и да го яздиш! Не те веят ветрове на случайността и чужди планове!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...