9 / ГИМНАЗИСТ
/Когато станах гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа.
На близките бях задължен
и почнах мъжки да се трудя.
Това се искаше от мен!
И съвестта си да събудя!
Наистина бях задължен,
на моя татко и на мама,
че те се жертваха за мен
и ролята им бе голяма!
Туй бе най-важното за мен
в онази грозна панорама,
с синовно чувство зареден-
с туй можех да помогна само!
Не можех да изневеря,
на семето във мен посято
и само бонус да бера
след чуждото знаме развято!
Така постъпвах ден след ден,
в ония времена по-други...
Такъв съм си до днешен ден,
не търся ничии услуги!
Макар в крилата наранен,
не търсех чуждите услуги,
Душевно аз бях награден,
не търсех щастие от други!
16.10.2017г.София
© Христо Славов Все права защищены