24 нояб. 2017 г., 16:30

Гимназист 

  Поэзия » Гражданская
392 0 1

9 / ГИМНАЗИСТ

 

/Когато станах  гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа.

 

На близките бях задължен
и почнах мъжки да се трудя.
Това се искаше от мен!
И съвестта си да събудя!

 

Наистина бях задължен,
на моя татко и на мама,
че те се жертваха за мен
и ролята им бе голяма!

 

Туй бе най-важното за мен
в онази грозна панорама,
с синовно чувство зареден-
с туй можех да помогна само!

 

Не можех да изневеря,
на семето във мен посято
и само бонус да бера
след чуждото знаме развято!

 

Така постъпвах ден след ден,
в ония времена по-други...
Такъв съм си до днешен ден,
не търся ничии услуги!

 

Макар в крилата наранен,
не търсех чуждите услуги,
Душевно аз бях награден,
не търсех щастие от други!
  16.10.2017г.София

 

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! Успял си да впримчиш живота си и да го яздиш! Не те веят ветрове на случайността и чужди планове!
Предложения
: ??:??