17 oct 2010, 13:43

Глад

Poesía » De amor

930 0 2

Глад

Аз исках да си хляб на моята трапеза.

Замесен и поднесен с много обич.

И исках целият да си за мене –

тъй гладна бях, неистово.

Сега си тук и ми предлагаш

трохички сухи от вечеря чужда.

И искаш да ги взема тайно,

но знам, че ще преглъщам трудно.

Любов такава аз не искам –

не може тя да ме засити...

Трохичките вземи, любими,

и моля те... върви си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0