Глад
Аз исках да си хляб на моята трапеза.
Замесен и поднесен с много обич.
И исках целият да си за мене –
тъй гладна бях, неистово.
Сега си тук и ми предлагаш
трохички сухи от вечеря чужда.
И искаш да ги взема тайно,
но знам, че ще преглъщам трудно.
Любов такава аз не искам –
не може тя да ме засити...
Трохичките вземи, любими,
и моля те... върви си...
© Мария Маринова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
