Oct 17, 2010, 1:43 PM

Глад

  Poetry » Love
934 0 2

                  Глад

 

 

Аз исках да си хляб на моята трапеза.

Замесен и поднесен с много обич.

И исках целият да си за мене –

тъй гладна бях, неистово.

 

Сега си тук и ми предлагаш

трохички сухи от вечеря чужда.

И искаш да ги взема тайно,

но знам, че ще преглъщам трудно.

 

 

Любов такава аз не искам –

не може тя да ме засити...

Трохичките вземи, любими,

и  моля те... върви си...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...