Oct 17, 2010, 1:43 PM

Глад 

  Poetry » Love
727 0 2

                  Глад

 

 

Аз исках да си хляб на моята трапеза.

Замесен и поднесен с много обич.

И исках целият да си за мене –

тъй гладна бях, неистово.

 

Сега си тук и ми предлагаш

трохички сухи от вечеря чужда.

И искаш да ги взема тайно,

но знам, че ще преглъщам трудно.

 

 

Любов такава аз не искам –

не може тя да ме засити...

Трохичките вземи, любими,

и  моля те... върви си...

 

 

© Мария Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??