17.10.2010 г., 13:43 ч.

Глад 

  Поезия » Любовна
749 0 2

                  Глад

 

 

Аз исках да си хляб на моята трапеза.

Замесен и поднесен с много обич.

И исках целият да си за мене –

тъй гладна бях, неистово.

 

Сега си тук и ми предлагаш

трохички сухи от вечеря чужда.

И искаш да ги взема тайно,

но знам, че ще преглъщам трудно.

 

 

Любов такава аз не искам –

не може тя да ме засити...

Трохичките вземи, любими,

и  моля те... върви си...

 

 

© Мария Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??