Глад
Глад
Аз исках да си хляб на моята трапеза.
Замесен и поднесен с много обич.
И исках целият да си за мене –
тъй гладна бях, неистово.
Сега си тук и ми предлагаш
трохички сухи от вечеря чужда.
И искаш да ги взема тайно,
но знам, че ще преглъщам трудно.
Любов такава аз не искам –
не може тя да ме засити...
Трохичките вземи, любими,
и моля те... върви си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Маринова Всички права запазени
