ГЛАДНИ И ЖАДНИ
Защо винаги сме гладни... и жадни...?
Не ни достига хлябът, виното, водата,
любовта, обичта, дните на хладно,
или пък в студената зима – лятото.
Не ни достигат, защото ги имаме –
и тях, и много други земни благини.
Забравяме за всичко да благодариме,
но не забравяме думи тежки и зли.
Защо тези, които бъркат в кофите
и намират изхвърленото от разгула,
благодарни са, обули краката – босите,
с поредния, ненужен ни цървул,
нахранени с комата мръсен, смърдящ,
напоени с вино от продадена хартия,
заспиват под небето, звездите трептящи,
благодарни на Бога, че още ги има.
Не достига... това значи, че нещо имаш
и трябва малко или много да добавиш,
но ти искаш възможно много да взимаш,
докато всички долу, под тебе, забравиш.
Липсва ти Обич... Боже, как ще я имаш,
като ти сам си забравил да я даваш?
Оградил си се с всичко и още ламтиш,
в собствените си грехове ще се удавиш...
07 08 2016
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados