Гладно Лече буболече

                           Посветено на моята доста предизвикателна сестричка.


Малко лече буболече
се разхожда по пътече.
И си мисли: "Тралала,
що да хапна аз сега?"

Тук кайсийка, там малинка,
или малка боровинка.
Лечето ги подминава
и по пътя ги оставя.

Сливи, ябълки, глогинки,
дори вкуснички къпинки.
То не иска да подуши
даже сладичките круши.

Плодчета не иска вече
нашето капризно Лече.
Че е чуло преди час
то за вкусен ананас.

Ананас обаче няма.
В туй бедата е голяма.
Лечето от глад залита,
шест крачета то преплита.

Ама че капризно Лече!
Че така не може вече!
Друго ти хапни сега.
Ананас недей мечта.

Лечето от глад умира
и не знай где се намира.
Цапна го една ръка
с тежка книга по гърба.

Така времето отмина
и се Лечето спомина.
Това случи се от глад
и най-вече от инат.

Ала искам вас, деца,
да ви питам аз сега.
Това Лече с този ананас,
дали не е пълен... глупчо?

P.S. Тя каза: "Не можеш да напишеш стихче за това!"  След един час бе готово.