7 jun 2006, 0:30

Глас

  Poesía
857 0 1

Сам отново, по тъмна пътека вървя,
отстрани, зловещ ме гледа света -
дървета с погледи празни,
вълци, черни, омразни!
Те на пътя пред мен стоят
и с надежда чакат да ме победят!
Дим и пушек, гората обви
и света от мен скри!
На сляпо се лутам в леса,
чувам единствено Гласа!
Той ме направлява
и ценни съвети ми дава!
Слушам Гласа,
защото съм сляп за света!
Вярната посока той ще ми покаже,
ако го не следвам, той жестоко ще ме накаже!

На една поляна в гората стоя
и под небето звездите броя!
Чакам сигнал, за да продължа!
О, Глас, кажи на къде да вървя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...