7 jun 2006, 0:30

Глас

  Poesía
855 0 1

Сам отново, по тъмна пътека вървя,
отстрани, зловещ ме гледа света -
дървета с погледи празни,
вълци, черни, омразни!
Те на пътя пред мен стоят
и с надежда чакат да ме победят!
Дим и пушек, гората обви
и света от мен скри!
На сляпо се лутам в леса,
чувам единствено Гласа!
Той ме направлява
и ценни съвети ми дава!
Слушам Гласа,
защото съм сляп за света!
Вярната посока той ще ми покаже,
ако го не следвам, той жестоко ще ме накаже!

На една поляна в гората стоя
и под небето звездите броя!
Чакам сигнал, за да продължа!
О, Глас, кажи на къде да вървя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...