28 jun 2020, 18:06

Глас от бездната

  Poesía
851 11 22

В бездна от съмнения пропадам.

Черен демон плъзва по овала.

Прилепни крила... кръжат... Аз страдам...

Сън ли е? Наяве превалява

мисъл и преследва ме нелепо.

Всяка крачка - писък на въпроси -

гатанка е. Ледници от трепет

вгледани са в отговор на Космос.

Вярата - откъснат лист - проплаква.

Пътят е изтъркан от раздели.

Тръгват си сълзи... Какво ли чакам?

Чувствата ми как са оцелели?

Този свят, божествено измислен,

губи се във пулса на мъглата.

Птиците летят в небе улисани.

Този полет ли следи душата?

Толкова заблуди ме събарят.

Разумът заспал е неподвижен.

Бездна от въпроси ме изгаря.

Чужда ли съм? Мои ли сте, ближни?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От сърце и душа благодаря!!!
  • Бях пропуснал този ти стих, Цвете! Силна болка изживяваш! Стих – изповед. Споделям изказаното от Стойчо! Животът наистина е изпълнен със страдания, които извисяват душата! Поздравления!
  • Благодаря ти, Ники! А ти винаги ме радваш истински с топлото си отношение!
  • Въпреки мрачната обвивка, този стих ми хареса!
    Браво, Цвети!
    Винаги поднасяш нещо интересно!
  • Радвам се, че стихчето ми е провокирало мисъл в теб към творчеството на Ницше 😊 Благодаря от сърце!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...