Глас от бездната
В бездна от съмнения пропадам.
Черен демон плъзва по овала.
Прилепни крила... кръжат... Аз страдам...
Сън ли е? Наяве превалява
мисъл и преследва ме нелепо.
Всяка крачка - писък на въпроси -
гатанка е. Ледници от трепет
вгледани са в отговор на Космос.
Вярата - откъснат лист - проплаква.
Пътят е изтъркан от раздели.
Тръгват си сълзи... Какво ли чакам?
Чувствата ми как са оцелели?
Този свят, божествено измислен,
губи се във пулса на мъглата.
Птиците летят в небе улисани.
Този полет ли следи душата?
Толкова заблуди ме събарят.
Разумът заспал е неподвижен.
Бездна от въпроси ме изгаря.
Чужда ли съм? Мои ли сте, ближни?
© Цветето Б. All rights reserved.
