Гласът привиква и трепти,
гласът подканва и мълчи,
гласът ще бъде тих и ще крещи,
гласът е звук, който ще си тръгне,
ще се връща и кръжи...
Гласът във думите живее,
но там дали истина вирее...
Гласът се връща, после пак си заминава,
той ще се пести и ще се раздава,
ще звучи в решения и ще отлага...
А мълчанието казват, че било е злато,
и точно май така е,
и нека да мълчим, всичко тук вече ни е толкова познато...
Щом няма как истина един на друг на поверим,
все някой със съмнения мълчешком ще се прибира, всички по пътя си вървим,
в заключение няма как да не продължим...
Но ще изстинат бавничко и те,
и мислите, и безразличието, и мъничките страхове...
Само гласът по устните и спомените ще продължава да тече...
© Виктория Todos los derechos reservados