30.11.2012 г., 13:47

Гласът

883 0 0

Гласът привиква и трепти,
гласът подканва и мълчи,
гласът ще бъде тих и ще крещи,
гласът е звук, който ще си тръгне,
ще се връща и кръжи...

Гласът във думите живее,
но там дали истина вирее... 
Гласът се връща, после пак си заминава,
той ще се пести и ще се раздава,
ще звучи в решения и ще отлага...

А мълчанието казват, че било е злато,
и точно май така е,
и нека да мълчим, всичко тук вече ни е толкова познато... 
Щом няма как истина един на друг на поверим,
все някой със съмнения мълчешком ще се прибира, всички по пътя си вървим,
в заключение няма как да не продължим...

Но ще изстинат бавничко и те,
и мислите, и безразличието, и мъничките страхове...
Само гласът по устните и спомените ще продължава да тече... 
 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...