14 dic 2006, 12:38

Гласът на миналото

  Poesía
1.1K 0 6

                                                          

                                                           Аз съм доказана истина

                                                           с болка и огън пречистена.

                                                           Аз съм възкръстнали спомени

                                                           чувства безкръвни отронили.

Аз съм зъл,злокобен пламък

                                                           от камината на древен замък.

 

                                                           ВСИЧКО и НИЩО съм аз.

                                                           В нощта тъжно шепна без глас...

                                                           А з съм вкаменените искри

                                                           на всички минали съдби.

 

 

               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • впечатляващо е,все едно си безмъртен така ми изглеждат последните редове,благодаря за написаното в моята пощаПоздрави!!!!
  • Всичко и Нищо са двете думи,които най-точно описват човешката душевност!

  • Оставам безмълвна.
  • може да са тъжни,но за сметка на това са много добри и истински.
  • Да,стиховете са тъжни,но такива са били чувствата ми.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...