14.12.2006 г., 12:38 ч.

Гласът на миналото 

  Поезия
908 0 6
Аз съм доказана истина
с болка и огън пречистена.
Аз съм възкръстнали спомени
чувства безкръвни отронили.
Аз съм зъл,злокобен пламък
от камината на древен замък.
ВСИЧКО и НИЩО съм аз.
В нощта тъжно шепна без глас...
А з съм вкаменените искри
на всички минали съдби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??