Гласът на миналото

Поезия

1.1K 0 6

Аз съм доказана истина

с болка и огън пречистена.

Аз съм възкръстнали спомени

чувства безкръвни отронили.

Аз съм зъл,злокобен пламък

от камината на древен замък.

ВСИЧКО и НИЩО съм аз.

В нощта тъжно шепна без глас...

А з съм вкаменените искри

на всички минали съдби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anabel (Дони)

впечатляващо е,все едно си безмъртен така ми изглеждат последните редове,благодаря за написаното в моята пощаПоздрави!!!!

2008-01-02T15:57:25+02:00
Aske (Петя Косева)

Всичко и Нищо са двете думи,които най-точно описват човешката душевност!

2007-08-26T21:25:24+03:00
Kasiopeja (Селин)

Оставам безмълвна.

2006-12-17T12:02:28+02:00
паломите (Юлия Димова)

може да са тъжни,но за сметка на това са много добри и истински.

2006-12-17T10:30:33+02:00
bojan (Боян Иванов)

Да,стиховете са тъжни,но такива са били чувствата ми.

2006-12-16T09:57:56+02:00