12 dic 2006, 15:13

Гледам те и мисля за съвместен път

  Poesía
878 0 8



 

Гледам те спокойно, равнодушно -

крак с глезен фин добре показваш,

а в бара е така задушно:

виждам, че с очите ми разказваш

как емоцията те изгаря

и чрез елегантната извивка

погледът ти с мене разговаря,

предизвиквайки една усмивка,

стигаща в душата ти недра,

озарени от любовен пламък,

а пристегнатите в клин бедра

сякаш са изваяни от камък.

Устните ти тръпнат в закачка -

предизвикваш ме и се увличам,

но разбирам, че не си играчка

с въпрос: ”Изглежда те обичам?”

Гледам те и мисля за съвместен път -

не да бъдем заедно веднъж:

сякаш си създадена от мойта плът,

преоткривайки се като мъж.

Вече сме в отношение частно -

аз те гледам с нарастващ интерес,

а диханието ми – вече страстно,

преповтаря милия у теб финес.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Анета!
    Ти самата притежаваш ментална споспособност от висока класа, което винаги ме е карало да ти се възхищавам.
    Поздрав!
  • Хубаво е, синхрон и връзка, усеща се.

    Поздрав за стиха Валери.
  • Здравей, Ласка!

    Поздрав!
  • Здравей, Креми!
    Радвам се, че открояваш сериозността на тази закачка, което е основна идея на този текст.
    Поздрав!
  • Здравей, Христо!
    С коментара си ти посочваш една разлика, която съм приповдигнал чрез този текст, прокиран от емоционалния прилив на Кити.
    Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...