Гледам те и мисля за съвместен път
Гледам те спокойно, равнодушно -
крак с глезен фин добре показваш,
а в бара е така задушно:
виждам, че с очите ми разказваш
как емоцията те изгаря
и чрез елегантната извивка
погледът ти с мене разговаря,
предизвиквайки една усмивка,
стигаща в душата ти недра,
озарени от любовен пламък,
а пристегнатите в клин бедра
сякаш са изваяни от камък.
Устните ти тръпнат в закачка -
предизвикваш ме и се увличам,
но разбирам, че не си играчка
с въпрос: ”Изглежда те обичам?”
Гледам те и мисля за съвместен път -
не да бъдем заедно веднъж:
сякаш си създадена от мойта плът,
преоткривайки се като мъж.
Вече сме в отношение частно -
аз те гледам с нарастващ интерес,
а диханието ми – вече страстно,
преповтаря милия у теб финес.
© Валери Рибаров All rights reserved.
