7 may 2010, 11:52
Гледам те, за да те забравя...
Гледам те, за да те забравя...
Но очите ми...
Да ти ги дам ли?
Те търсят в тебе мене
и онова, което цял свят иска:
на пристан светлината на моряка
и лудото море на капитана.
Очите ми...
Те виждат тебе!
И в твойта обич мойто бреме.
Тъй скитнишки, обръщат се назаде
в измислен свят - мечтата на глупака
и звездност в мрака, невидяна...
© Александър Тодоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Само не си избождай очите...може скоро да видят нов свят.
-
Всъщност е успешен текстът ти. На трети прочит ми хареса даже повече.
"Но очите ми...
Да ти ги дам ли?" - тук можеш да вкараш и нещо по-внушително на мястото на това, прекалено лековато е поднесено.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и онова, което цял свят иска:
на пристан светлината на моряка
и лудото море на капитана."
И доста често намират.