Гледаме една и съща луна
На Здравко
Небрежно и рошаво
е всяко твое утро,
леко несвързващо думите
и с едва процеждаща се светлина
между присвитите секси очи.
След глътка кафе
без подсладители,
защото ти самият накъртваш,
светът става прекрасно място.
После с още топъл
ароматен глас
прошепваш "добро утро"
и телефонът се стапя
от нежност и наслада.
А в онези маловажни
осем часа се плете
въже от мисли
по диагонала на България.
Щом се разлее
мастило по небето,
дори да закъснява
виртуалното ни рандеву,
аз знам... и помня.
Гледаме една и съща луна.
И ме чуваш, когато
те викам, нали, любов моя?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados
Тука много готини неща ги няма(например - морето). Затова и ние сме сухи и зли ::::
