29 nov 2009, 10:24

Гледна точка

  Poesía
844 0 17

Опитах се щастлив да те направя,

но щастие не знаеш що е ти,

за тебе то е с някой да се караш,

чак Слънцето обиди, че блести.

 

Опитах се със обич да те купя,

позорно евтино ти се видя,

с вулкан от чувства те затрупах,

едва от скука не умря.

 

Опитах се с мечти да те запаля,

в магьосница превърнах се почти,

страхуваш се от истински провали,

та ти не си научен да летиш.

 

Омръзна ми към теб да се нагаждам,

да гледам все със твоите очи,

но ти си свикнал само да се раждаш

и цял живот над тебе да се бди.

 

Със себе си не можеш да се справиш,

измъчваш се и те боли,

напук си тръгнал да се давиш,

инатът нека ти тежи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • НЕ превръщай принцовете в жаба, че после виж какво става...
  • Вале,понякога трябва да сме упорити за да постигнем нещо!!!Но понякога просто трябва да продължим напред!!!А това най-добре ще прецениш ти самата!!!
    Пожелавам ти да вземеш най-правилното решение!!!
    Приятелски поздрав!!!
  • Поздрави и от мен за добре описания образ, който за съжаление се среща много често! Но пък такива стихове, никога! Страхотна си!
  • Много добре си описала един до болка познат образ,Валя!
    Невероятна си!
    Поздрав от сърце!
  • Много добър стих! Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...