25 abr 2010, 20:19

Глуха китара

  Poesía
773 0 6

Глуха китара

 

 

 

Стари сгради,
изпотрошени стъкла,
черно-бели снимки,
потънали в прахта.
Недочетени стихове
в изпокъсани страници,
случайно достигнати
отделните граници.
Случайно издигнати
порутени основи,
отново различни,
остаряващо нови.

 

Железните пътища
остават без път,
на средата на нищото.
За кой пореден път?
Думи неказани,
песни нечути.
Рани порязани,
излишно прочути...
Сълзи неизплакани,
срещи несрещнати,
струни докоснати,
изсвирени грешно...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • завладя ме...
  • Стана ми някак призрачно.
    Но ми хареса! " срещи несрещнати" - много обичам такива съчетания.
    Поздрав, Стеф!
  • хм, "изсвирени грешно" ми е точно като концептуалната ограниченост на считаното за "вродено" чувство за хармония... все пак написаното има свой почерк, макар да може да се поизчисти.
  • подразни ме повторението на 'път'.
    добре написано е, но не открих кой знае каква идея за себе си. (:
  • Харесах!Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...