Глуха китара
Стари сгради,
изпотрошени стъкла,
черно-бели снимки,
потънали в прахта.
Недочетени стихове
в изпокъсани страници,
случайно достигнати
отделните граници.
Случайно издигнати
порутени основи,
отново различни,
остаряващо нови.
Железните пътища
остават без път,
на средата на нищото.
За кой пореден път?
Думи неказани,
песни нечути.
Рани порязани,
излишно прочути...
Сълзи неизплакани,
срещи несрещнати,
струни докоснати,
изсвирени грешно...
© Стефка Георгиева Все права защищены