25 апр. 2010 г., 20:19

Глуха китара 

  Поэзия
635 0 6

Глуха китара

 

 

 

Стари сгради,
изпотрошени стъкла,
черно-бели снимки,
потънали в прахта.
Недочетени стихове
в изпокъсани страници,
случайно достигнати
отделните граници.
Случайно издигнати
порутени основи,
отново различни,
остаряващо нови.

 

Железните пътища
остават без път,
на средата на нищото.
За кой пореден път?
Думи неказани,
песни нечути.
Рани порязани,
излишно прочути...
Сълзи неизплакани,
срещи несрещнати,
струни докоснати,
изсвирени грешно...

 

 

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • завладя ме...
  • Стана ми някак призрачно.
    Но ми хареса! " срещи несрещнати" - много обичам такива съчетания.
    Поздрав, Стеф!
  • хм, "изсвирени грешно" ми е точно като концептуалната ограниченост на считаното за "вродено" чувство за хармония... все пак написаното има свой почерк, макар да може да се поизчисти.
  • подразни ме повторението на 'път'.
    добре написано е, но не открих кой знае каква идея за себе си. (:
  • Харесах!Поздрав!
  • Разтъжи ме...
Предложения
: ??:??