25 апр. 2010 г., 20:19

Глуха китара

Поэзия

776 0 6

Глуха китара

Стари сгради,
изпотрошени стъкла,
черно-бели снимки,
потънали в прахта.
Недочетени стихове
в изпокъсани страници,
случайно достигнати
отделните граници.
Случайно издигнати
порутени основи,
отново различни,
остаряващо нови.

Железните пътища
остават без път,
на средата на нищото.
За кой пореден път?
Думи неказани,
песни нечути.
Рани порязани,
излишно прочути...
Сълзи неизплакани,
срещи несрещнати,
струни докоснати,
изсвирени грешно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

poslednaaa (Последната)

завладя ме...

2010-05-18T22:31:00+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Стана ми някак призрачно.
Но ми хареса! " срещи несрещнати" - много обичам такива съчетания.
Поздрав, Стеф!

2010-05-06T11:52:13+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

хм, "изсвирени грешно" ми е точно като концептуалната ограниченост на считаното за "вродено" чувство за хармония... все пак написаното има свой почерк, макар да може да се поизчисти.

2010-04-27T12:20:38+03:00
Тъга (Силви)

подразни ме повторението на 'път'.
добре написано е, но не открих кой знае каква идея за себе си. (:

2010-04-26T16:48:10+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Харесах!Поздрав!

2010-04-26T16:15:08+03:00