23 may 2014, 9:19  

Глуха тишина

  Poesía
454 0 0

Болката е страдание, а страданието е отрова.
Но не е ли сладост, когато болката е пожелана,

а душата за ново опияняващо страдание е готова?

Времето ме прониза и  отново отвори се старата рана.

                                        * * *

 

Жаден пия от чашата на раздора, а тя все е  пълна,

семето на щастието изгни, сви се и никога не покълна,

там, където мъката блика като от извор непресушим,

там, където мечтите се раждат и  превръщат се на дим.

 

Мислите ми са лабиринт, в който винаги се губя,

животът е просто искра, която пламва и угасва

във мига мимолетен,  но достатъчен да се влюбя

в самотата - тя не свети, но в тъмнината проблясва.

 

Самотата ме вика, прегръща като грижовна майка.
Винаги ме приютява под крилото си,  но я мразя,

защото с нея не мога да бъда цял - сякаш съм мозайка,

пръсната на парченца, които ми е трудно да опазя.

 

 

                                         * * *

 

Стон, вик, писък и след това...  мъртва тишина...

Тя ме оглушава, побърква, още ли съм във съня?

Реалното от сънищата неясно се пречупи, отрази.

Погледът ми се размъти, нима това са моите сълзи?

 

Та аз не плача никога, защото може би е слабост.
А не е ли слабост да избягваш всяка една радост?

Затворих се в себе си, свих се като есенно цвете,

страхуващо се ветровете да не му отнесат цветовете.

 

Опитът да избягам от себе си е поредният провал.

Нима не е лудост, когато сам потопиш своя спасителен сал?

Молих се и вярвах, че времето ще заличи всички белези,

докато не осъзнах, че не мога вечно да бягам от себе си.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....