Болката е страдание, а страданието е отрова.
Но не е ли сладост, когато болката е пожелана,
а душата за ново опияняващо страдание е готова?
Времето ме прониза и отново отвори се старата рана.
* * *
Жаден пия от чашата на раздора, а тя все е пълна,
семето на щастието изгни, сви се и никога не покълна,
там, където мъката блика като от извор непресушим,
там, където мечтите се раждат и превръщат се на дим.
Мислите ми са лабиринт, в който винаги се губя,
животът е просто искра, която пламва и угасва
във мига мимолетен, но достатъчен да се влюбя ...