Незнайно от къде и как,
в градина от магарешки бодили
се пръкнало глухарче.
Докато растяло, се радвало на своите другари,
които пазели го "нежно и с любов".
Духнел ли ветрец, опирало се то на този,
по-високия и силен.
Завалял ли дъжд, то нежно сгушвало главица
под по-големите и сигурни листа.
Всичко било някак сладко и спокойно.
До сега!
В долината се развихри буря ...