23 ene 2009, 8:22

Глухонямо

  Poesía » Otra
881 0 10
Това да кажа - и ме няма.
Самичък се роди стихът.
Как за кого?
За глухонямото.
Пазарът, пъпа на света.

И тя, горката, хапе устни,
жестикулира и намига.
Ох, майната му на изкуството -
три дена гладна и немита.

Недородени сетива.
И губим връзка, за беда.
О, колко много са в тълпата
недородени на света!

Чух опакото на звука.
Видях хастара на живота.
С ченгели да го извлека,
но нямам правото, защото

светът от века се дели
на черно-бял, на Ян и Ин, а
хич не съм сигурен, дали
съм в по-добрата половина.

Да, тя ще си остане там,
в неказаното.
Ами ти
за колко време си отсам?
Докато пишеш своя стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав,замислящ стих!
    Поздрави!
  • Каращ ме винаги, когато те чета нещо да ми стяга душата. Много земни стихове. Неща , над които рядко се замисляме. Животът е една сцена, където не знаем коя ще е следващата картина...
    Поздравявам те за хубавите стихове.Има рима и ритъм, мелодичност.
  • Където и да сме ,винаги ни се стува,че сме в добрата половина.
  • Коя е тя??
  • Райсъъън!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...